събота, 6 юни 2009 г.

Човешката жестокост

Смятам,че филма говори сам за себе си!Моля,ако разполагате с възможността да го популяризирате,направете го!Не трябва да сме безучастни,а съпричастни!

http://video.google.com/videoplay?docid=-6176563723666627529&ei=DaoKSp26KZf42wL8v4yeCQ&hl=bg

"Ще дойде време, когато хората ще считат убийството на животни също толкова престъпно и отвратително, колкото и убийството на хора.” -Леонардо да Винчи

Поредният ден

Тиха и тъмна стая.Пердетата отдавна се бяха активизирали,и възпираха и последните няколко слънчеви лъча,опитващи се да проникнат през гореспоменатите.Единствено атмосферата на тъга и забрава се бе приютила в малката стайчка.Тъга по отминалите дни,когато все още бях единадесетокласник,който тепърва осъзнаваше,че си струва.Напълно.Просто стартираш Skype,и чакаш да влезне Тя.Може би не се е върнала от училище и затова не я намираш измежду многото абонати,заели "позиция" Online.Вече е 14:30,а Тя все още липсва.Е,може би тази седмица е решила да остане в общежитието,а може би е твърде заета около цялата поредица от изпити и контролни.Но няма значение-всичко вече е залято от безмилостната вълна на Забравата.Останаха само тлеещи пламъци,разгаряни от Нея(Надеждата) и Него(Оптимизмът).Каквото и да върша,където и да отида,в мен винаги удобно ще е разположена другарката Вяра,подхранвана от спомените.За това,което и било,но и за това,което е можело да бъде.

"Моето съзнание е моят затвор,и аз не ще избягам от него." - Silent hill:No Escape